ДЦП причини и рехабилитация
Според Световната здравна организация детската церебрална парализа (ДЦП) е полиетиологично непрогресиращо заболяване на ЦНС, което възниква в периода на бременността, раждането и 30 дни след него, като се увреждат предимно структурите на развиващия се мозък, отговорни за движенията и положението на тялото.
Етиологично, причините, свързани с етиопатогенезата на синдромите на ДЦП, се групират в: пренатални - генетични, физически, химически, инфекциозни, вродени малформации на мозъка и др.; перинатални - родова асфиксия, родова травма, недоносеност и др.; постнатални - енцефалити, менингити, дихателна недостатъчност, черепно-мозъчни травми и др.
Все още няма единна класификация на ДЦП. Известни са повече от 20 предложения за
класификации.
Обикновено класификацията на различните форми на ДЦП се основава на
клиничното описание на формата, топографията (анатомичната структура) и тежеста на двигателните увреждания
Класификацията по топография
Квадриплегия/ квадрипареза - квадрипаретичният синдром засяга четирите краиника, като горните са еднакво или повече увредени от долните. Синоними са тетраплегията и двойна хемиплегия.2. Диплегия - долните крайници са по-тежко увредени от горните. Някои клиницисти разграничават параплегия (паропареза) или диплегия I, при която горните крайници са нормални или минимално засегнати, от диплегия II, където са видимо засегнати. В повечето случаи тези субгрупи се възприемат заедно като диплегия.
3. Хемиплегия (хемипареза) - левостранна със засягане на лявата страна на тялото, обикновено с по-увреден горен крайник; десностранна - която е по-честа от левостранната.
Понякога се наблюдават и по-малка симетричност в разпределението, което позволява появата на термини, като моноплегия и триплегия
Лечението на детската церебрална парализа е комплексно: медикаментозно, физиотерапия и хирургично.
Хирургично лечение е неврохирургично или ортопедично. Решение за оперативно лечение се взима от лекарски екип – неврохирург, ортопед-хирург, детски невролог или лекар по Физикална и рехабилитационна медицина.
Задачите на кинезитерапията са:
- да стимулира психо-моторното развитие на детето
- общо да укрепне и закали детския организъм;
да стимулира психо-моторното развитие на детето;
общо да укрепне и закали детския организъм;- да намали спастично повишения мускулен тонус и нежелателните болестни рефлекси;
- да стимулира формирането на активни двигателни модели;
- подобряване на координацията на движенията;
- да предпази от усложнения;
- стимулиране и стабилизирането на пълзенето, лазенето, сядането, изправянето, стоежа, ходенето, общата двигателна активност;
- прилагане на елементи от ерготерапията,утвърдени като средства на физиотерапията-трудотерапия и изпълнение на дейности от бита в съотвествие с умствените възможности на детето.
- Потискане на: примитивните тонични рефлекси, патологичните синергии и синкинезии и порочните положения на крайниците;
- преобучение на остатъчните тонични рефлекси;
- преобучение на произволните движения във физиологичните синергии;
- да се подобри общото състояние на мускулатурата и свързочно ставния апарат;
- борба с контрактурите и др.
Средства на физикалната терапия:
В ранния стадий комплексното лечение (медикаментозно и физиотерапевтично) е предназначено да стимулира мозъчното развитие, чрез отстраняване на мозъчния едем и подобряване на окислителните и обменни процеси в мозъчната тъкан. За тази цел при деца без епилепсия може да се приложи УВЧ - трансцеребрално в олиготермична дозировка.
В началния резидуален стадий е показана трансцеребрална електрофореза с натриев фосфат. Като обшоукрепващо и повишаващо неспецифичния имунитет на децата се прилага ултра-виолетово облъчване в суберитемни дози, показано е във всички стадии — няколко курса годишно.
При мускулен дисбаланс се прилагат електростимулации с ниско-честотни токове на релативно слабите мускулни групи (антагонисти на спастичните).
При диплегичната форма тази процедура задължително се прилага върху абдукторите на бедрата, екстензорите на подбедриците и дорзалните флексори на стъпалата.
За мускулна релаксация при спастицитет се прилагат: парни компреси по Кени, парафинови апликации, вани с температура 37˚С или подводна гимнастика;
Светлолечение: Ултра-виолетово облъчване; Инфрачервени лъчи.
Електротерапия:
нискочестотно импулсно магнитно поле;
електростимулация;
електрофореза с лекарствено вещество;
ултразвук/фонофорезаТермотерапия: топлоечение, криотерапия;
Водолечение (вани, душове, басейни);
Лазер акупунктура;
Хипербарна оксигенация и др .
Алгоритъмът на рехабилитация и лечение при деца с церебрална парализа е свързан с възрастта им. Включва определени форми на рехабилитация и физикална терапия, както и медикаментозно и/или оперативно лечение (неврохирургично или ортопедично лечение), лечение с ортези и сплинтове, според необходимостта на всеки конкретен пациент.
Времето на поставяне диагнозата е от съществено значение с оглед осигуряване на съвременно лечение и минимализиране на уврежданията.
Рехабилитационните дейности следва да започнат веднага след установяване на забавено моторното развитие, понякога още в първия месец от раждането на детето, и поспепенно се съчетават с логопедична диагностика и интервенция- хранителна терапия и пред-речева рехабилитация.
Източници:
Учебник физикална терапия обща и специална част-медицинско издателство АРСО-2002г.
Учебник физиотерапия в педиатрията-Проф.Видьо Василев Желев,дм.
Физиотерапия- четвърта част: методи за функционално изследване и оценка във физиотерапията-2011г.
Интернет
Изготвили: Екип физиотерапевти на ЦКОДУХЗ-Сливен