Как да помогнем на дете с дислексия

Дислексия е общо понятие  в което се обобщават нарушенията на четенето, писането и математическите понятия. Всички тези нарушения си имат и отделни конкретни понятия:
дислексия - нарушение в четенето;
дисграфия - нарушение в писането;
дискалкулия – трудности в математическите и количествените представи.Дислексията възниква на базата на мозъчни дисфункции, но не е следствие на доказан структурен дефект. Не е следствие и от интелектуална недостатъчност, социална или педагогическа занемареност. Дислексията е когнитивен проблем и често е генетично обусловена, с по-явни или скрити дефицити в развитието на устния език.
При много от децата с дислексия се наблюдава ляворъчие или амбидекстрия. Тук следва да се отбележи, че винаги са засегнати и двата процеса- на четене и писане, като нарушенията може да са по - осезаеми в единия процес.
Грешките, които правят децата с дислексия са същите, които правя всички деца. Обикновено към края на втори клас количеството и устойчивостта на грешките, както и преобладаването на много тежки грешки е индикатор за дислексия.
Основната цел в работата при дислексия е достигането до оптимално за възрастта ниво на владеене на четенето и писането и същевременно подобряване на емоционалното, когнитивното и социалното функциониране на детето.
По данни на Националния здравен институт на САЩ от дислексия или иначе казано – специфични нарушения на способността за учене, в различна степен страда  един на всеки пет души или близо 20% от населението. Множество изследвания показват, че дислексията не е свързана с интелигентността и много хора с дислексия са изключително умни, мислят образно и са много креативни.
Има  много деца с дислексия и обучителни затруднения и у нас. За тях ученето е постоянна борба заради затрудненията, които срещат в овладяване на четенето. Много от децата с дислексия виждат буквите разбъркано и с краката нагоре и имат проблем с обработката на звука. Това е свързано с начина, по който четат. Типичният читател разчита при четенето на лявото полукълбо на мозъка, което се свързва с логиката и умението за овладяване на езика. В този случай визуалната и звуковата преработка и декодиране на видяното и чутото стават за мили секунди.
За разлика от типичния читател, детето с дислексия разчита при четенето на дясното полукълбо на мозъка, което отговаря повече за пространствените връзки, образното мислене и използва подход от цялото към частите, вместо от частите към цялото. Заради тази особеност в процеса на четене информацията изминава по-дълъг път и пътува по-неорганизирано,  което забавя целия процес и води до загуба на отделни части и разбъркване. Така вместо да четат с лекота, за да учат, тези деца дълго време се борят със самото умение да четат.
Диагностицирането навреме на дислексията е ключово, за да се помогне на тези деца да вървят с връстниците си и да не страдат от ниско самочувствие, което да бележи целия им живот, коментират експертите.
 Как да помогнем на децата с дислексия: 
 
Използвайте аудиозапис. Основните проблеми при използването на учебни материали от деца с дислексия и обучителни трудности са свързани с проблеми в четенето. Много полезно за преодоляването на тези трудности е записването на дадените инструкции от учителя или целия урок на технически носител. Така ученикът може да пусне отново записа, за да разбере по-добре насоките или конкретното съдържание.  Също така ученикът може да чете паралелно печатен текст, докато го слуша на запис с цел да подобри уменията си за четене.
Изяснете или опростете писмените указания. Много от указанията в учебниците са написани под формата на параграф и съдържат много единици информация. Те могат да бъдат непосилни за някои ученици. Може да помогнете, като подчертаете важните части от указанията или ги пренапишете.
Поставяйте по-малки по обем задачи. Може да прескочите отделни страници от работната тетрадка или конкретния материал, за да се намали обема на задачите за учениците, които се притесняват от него. При тази техника ученикът не пристъпват към преглед на целия текст или конкретен материал и не се обезсърчава от количеството работа още на старта.
Може да разделите работния лист на секции, а ученикът да работи само по конкретен раздел.
Ограничете външните стимули.Ако ученикът лесно се разсейва от визуалните стимули върху цял работен лист или страница, може да се използва празен лист хартия, за да се покрият части от страницата, върху които не се работи в момента. Редовете могат да се следят с маркер за подпомагане на четенето.
Маркирайте съществена информация. Ако ученикът може да чете урока в учебника, но има затруднения с намирането на съществената информация, може да отбележите тази информация чрез подчертаване.
Осигурете допълнителни практически дейности за ученик с обучителни трудности, така че да се овладеят избрани умения. Препоръчват се обучителни игри, взаимно обучаване в група, материали за допълнителни упражнения.
Изгответе карта за четене. Хубаво е тя да включва периодични въпроси, които да помогнат на ученика да  се съсредоточи върху най-важното съдържание. Този метод помага на читателя да разбере основните идеи и да отсее многобройните подробности.
Поддържайте рутинни дейности. Много ученици с обучителни проблеми се нуждаят от структурата какво предстои да правят.
Предоставете копие от бележките на учителя по конкретния урок на ученици, които имат затруднения с воденето на записки по време на самото преподаване.
Осигурете на ученика графичен органайзер. На детето може да бъде даден контур,  диаграма или празна мрежа за попълване по време на урока. Това му помага да следи за  ключова информация и да проследят връзките между понятията.
Давайте инструкции стъпка по стъпка. Нова или трудна информация може да бъде представена в малки последователни стъпки. Това помага на учениците с ограничени предварителни познания по темата.
Напишете ключови точки или думи по урока. Комбинирайте едновременно вербална и визуална информация.
 
По материали от Интернет