Методът на Мария Монтесори – свободното възпитание
Методът на Мария Монтесори – свободното възпитание
Общоизвестно е, че възпитанието на децата е трудна задача с повече от две неизвестни. Макар да правим всичко като по учебник, често се случват непредвидени неща, за които трябва да реагираме на момента.
Кога започва възпитанието на едно дете? Коя е ключовата възраст? Докога имаме влияние над детското поведение и сме способни да го моделираме?
Представяме Ви отговори на тези въпроси, съгласно стратегиите за възпитание и обучение по Монтесори.
Методът носи името на основателката си Мария Монтесори ( 1870 г. - 1952 г.). Тя е дипломиран лекар. Специализира в областта на хирургията и психиатрията. Когато се събудил интереса й към децата специализира и в областта на педиатрията.
Етапи при детското развитие според метода Монтесори:
от 0 до 3 години – време, в което се развива детската душевност, която се влияе от тази на възрастните;
от 3 до 6 години – детето се влияе най-често от онези възрастни, които са най-близо до него чисто душевно;
от 6 до 12 години – детето расте без промени;
от 12 до 18 години – в този етап се случват промени, свързани с растежа и те доста наподобяват онези промени от етап 1 (0-3г.); Този етап го делим условно на два подетапа: от 12 до 15 години; и от 15 до 18 години.
Основни принципи и етапи в обучението на Мария Монтесори:
1.Чувствителни периоди – СЕТИВАТА
Според Монтесори първите шест години след раждането на детето са най-важните в неговото развитие. Обучението в този период от живота е най-ефективно, когато ние в максимална степен следваме детето. Монтесори говори за т.нар. периоди на интензивна сетивна чувствителност. Това са периоди от физиологичното развитие на детето, в които то се поддава особено лесно на обучение в определена област. Например до 5-6 години детето може да научи с лекота няколко езика, ако средата му съдейства. За математика децата са чувствителни между 4 и 7 години. За ред са чувствителни от 1-2 години до 3-4. Чувствителният период за социални умения е между 2 и 6 години. Чувствителни за малки предмети са между 1,5 години и 2,5 годишната си възраст. Ръководейки се от тези периоди на сетивна чувствителност, ние можем да предлагаме подходящите материали и стимули чрез средата, за да подпомагаме ученето, развитието. Ръцете са най-важният инструмент на ума, според Монтесори.
2. "Попиващ ум"
Играта, работата, ученето са изключителни човешки дейности. Когато ги извършваме на база вътрешен порив, собствено желание и мотивация, ние се забавляваме изключително много: работейки, учейки, играейки. Според Мария Монтесори детското развитие преминава през три основни етапа. Първият етап – от 0 до 6 години – е най-важният. Тя го нарича „Попиващ ум”. Това е периодът на трансформация. Разделен е на два подпериода: 0-3 години /подсъзнателен Попиващ ум/ и 3-6 години /съзнателен Попиващ ум/. През този първи етап се формира характерът на детето. Според Монтесори преди 3 години функциите се създават, а след 3 години те се развиват. В този период всички впечатления остават, попиват в ума на детето, те го оформят.
3. Средата и ролята на педагога /наблюдателя/
Средата, в която децата се възпитават и обучават, е изключително важна. Всичко в нея е съобразено с нуждите на детето - размерите на мебелите са детски, обзавеждането и всичко в средата е от естествен материал. Всичко в тази среда, включително обучителните материали, са на достъпна за детето височина, така че във всеки момент то може само да започне заниманията си, може самостоятелно да обслужва своите нужди. Детето само избира в кой момент с какво да се занимава.
4. Концентрацията ... Нормализация
Вероятно сте виждали детето си погълнато от своето занимание, потънало толкова дълбоко в усещането, че не чува и не обръща внимание на стимулите на средата? Това е естественото състояние на концентрация на децата според Монтесори. Тя твърди, че концентрацията е основна предпоставка за здравословно емоционално, интелектуално и двигателно развитие при децата. Детето „потъва” в своята игра или работа и по този начин може ефективно да твори и да развие себе си. Така то се учи да извършва различните дейности, наслаждавайки се, напълно погълнато от удоволствието от правенето, от самия процес ... а не от идеята за постигане на крайна цел. А процесът е това, което ни развива!
5. Елиминиране на състезателния принцип
Индивидуалността на детето е важна за нас, почти принесена в култ; свободата на избора - също; вярваме, че детето е способно да намери вътрешна мотивация за своето обучение, развитие, занимание. Затова състезателният принцип няма място тук - за децата не е нужен външен стимул, какъвто е съревнованието, за да се стараят да имат добри постижения. Похвалите, така често използвани в образователната система, не бива да са средство за подкупване на децата. Похвали ние използваме след края на изпълнението, а предварително не обещаваме поощрения, ако детето изпълни указанията.
Според Монтесори няма лоши деца, има лоша среда и подход. Подкупването чрез похвали пречи на детето да изпита удовлетворение от свършеното; прави децата нещастни, защото те започват постоянно да се съревновават и непрекъснато постигат неуспехи.
А и в крайна сметка - кое е по-ценно: да се стремим да станем по-добри от съседа, или да се стремим да ставаме все по-добри в уменията и знанията си?
6. Връзка с природата
Въпреки, че я споменаваме последно, връзката с природата е един от най-важните принципи в обучението по Монтесори.
За да бъде приложен в училищна среда, методът Монтесори изисква предварителна подготовка. Разбира се, лесно е да се наложи като начин на обучение и възпитание, защото дава резултати и помага на децата да стават по-добри ученици и личности. Първо, учебната стая трябва да е светла и приятна. Няма ограничения за децата – могат да се движат свободно из стаята. Често, акцентът в обучението е насочен върху самообучението. Тоест, децата се учат как да ползват материали. Учителите им показват и оттам нататък децата сами работят по тях, изследвайки основно с допир, тъй като е доказано, че развитието на мозъка е свързано с двигателните умения при децата.
Важно е да запомним, че всяко дете учи по различен начин и е важно да му дадем възможност да се учи, използвайки своето темпо и своите методи за себепознание.
Мария Монтесори извежда 19 принципа, които са водещи за успеха на метода Монтесори. Те са следните:
1. Децата се обучават с помощта на предмети от заобикалящия ги свят.
2. Дете, което е критикувано често, като порасне се превръща в съдник и критик на всички останали.
3. Детето се учи да цени себе си и другите, ако често е хвалено.
4. Агресивните деца често са расли в такава среда.
5. Бъдете честни с детето си – то ще се превърне в добър и честен човек.
6. Срамежливо и плахо е дете, което често е било осмивано.
7. Ако осигурите чувство за сигурност на вашето дете, то със сигурност ще вярва в другите.
8. Ако често порицавате вашето дете, то ще изпитва чувство за вина.
9. За да разбере какво е самоуважение, детето трябва да среща одобрение.
10. За да се научи на търпение, трябва да сте снизходителни.
11. Детето Ви ще изгради доверие към вас, ако често прекарвате приятно време заедно.
12. За да открива любовта, нужно е детето да е заобиколено от приятелство и добронамереност.
13. Без значение дали присъства, или отсъства, не говорете лошо за детето.
14. Ако се концентрирате върху развиването на положителни качества у детето, то няма да остане място за негативни.
15. Винаги слушайте децата и им отговаряйте.
16. Уважавайте своето дете, дори когато греши. Всичко е поправимо, а и носи ценни уроци.
17. Помагайте на деца, които са в търсене, но бъдете незабележими за онези, които всичко са намерили.
18. От съвсем малко помагайте на детето да открие своите способности, проявявайки търпение, разбирателство и обич.
19. Показвайте се винаги в най-добра светлина, когато възпитавате детето. Защото то винаги ще ви има за пример.
Системата на Монтесори печели много привърженици заради изключителния хуманизъм и уважение към детето, основано на доверието в неговите сили и възможности за активно участие в изграждането на собствената му личност.
М. Вълкова, Д. Дочев - педагози в ЦКОДУХЗ-Сливен