Съвременно претворяване на интелектуалното наследство на Франсоаз Долто
Съвременно претворяване на интелектуалното наследство на Франсоаз Долто
На 19 октомври 2024 г. Факултетът по обществено здравеопазване на Медицински университет-Варна, „Зеленият морски двор на Варна“ и Катедрата по хигиена и епидемиология проведоха еднодневна научнопрактическа конференция в полето на ранното детско развитие и холистичния подход към него. Събитието бе подкрепено от Френски институт в България, Морско казино-Варна и Община-Варна. Програмата включваше авторски лекции на водещи специалисти в детската психоанализа от Франция – „La Maison Verte“, Париж и „La Maison du Vallon“, Марсилия – създадени от Франсоаз Долто, преди 45 години. Дъжност на работещите там е да съпроводят детето в процеса на психично отделяне от един интимен свят към друг, който е социалният свят. Специалистите от „Зеленият морски двор на Варна“ представиха българския опит от последните шест години за съчетаването на педиатричното, психоаналитичното и педагогическо знание за детето в практическата работа с деца и родители.
Сред участниците в конференцията бяха и специалисти от ЦКОДУХЗ-Сливен.
Коя е Франсоаз Долто?
Франсоаз Долто (6 ноември 1908 г. - 25 август 1988 г.) е лекар-педиатър, психиатър, последователка на Фройд, съратничка на Жак Лакан, майка на три деца, една от емблематичните фигури на френската и на световната психоаналитична наука. В България е известна със заглавията: „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език”, „Женската сексуалност”, „Каузата на децата”.
Нейната работа е ключова за ранната диагностика и терапия на детските неврози и други отклонения в нормалното развитие на психиката. Тя акцентира на позитивно възпитание, съобразяващо се с детската личност и индивидуалност, но налагащо здравословни ограничения и условия; отношения, основани на доверие, честност, общуване, самостоятелност и еманципираност на детето и майката.
Долто заема в науката свое собствено самобитно място и се откроява с оригинален подход в работата си. Уникално е чувството ѝ за хумор, както и умението ѝ да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. „Необходима е много голяма зрялост, за да бъдеш родител, защото това предполага да съзнаваш, че не си в позиция на власт, а в позиция на дълг и че нямаш никакво право да очакваш нещо в замяна.“- казва тя.
Франсоаз Долто смята, че „всичко е език“ и подчертава изключителното значение на езика за изграждането и развитието на детската личност: „Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият образ. Този образ обаче е различен от образа, който самото то си е изградило въз основа на отношението на другите. За да израсне психически, детето има нужда от нещо повече от ехо на думите си и от отражение на образа си. То има нужда от среща с друг човек, който го уважава, но и демонстрира различието си. Затова е толкова важно да казваме точно какво чувстваме, когато говорим и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите дори при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му поведение.“
През целия си професионален път Франсоаз Долто се води от идеята за „осъществяване на конкретен напредък в полза на развитието на децата – бъдещите възрастни и бъдещите членове на обществото“. Тази идея е движещата сила за създаването на първата зелена къща през 1979 година в Париж с цел ранна социализация и превенция. Екипът е мултидисциплинарен и включва психолози, педагози, логопеди, специалисти по сензорно моторно развитие, акушер, педиатър и други. Това е мястото, където специалистите да подкрепят родителите, да рационализират техните притеснения и да им помогнат да ги преодолеят.
Франсоаз Долто посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“. „Децата, които се раждат днес, ще трябва да поемат отговорността за… изобщо не знаем за какво! Това е първостепенен въпрос на нашата епоха: възпитанието е призвано да помисли, да подготви децата за живот, който ние не знаем какъв ще бъде, който се променя непрекъснато, самата аз го изпитах в началото на века.“
Франсоаз Долто се смята за родоначалник на идеята за признаване на съществуването на вътреутробния живот. В този смисъл и въз основа на своя опит тя решава, че може да продължи психоаналитичните търсения до признаването на значението на това, което е свързано с „вътрематочната архаичност“.
Работата на Франсоаз Долто, нейните революционни идеи и нейното наследство в областта на детската психология и възпитание продължават да вдъхновяват и да помагат на родители и специалисти в техния постоянен стремеж към подобряване на условията за растеж и развитие на децата.
По матeриали от Internet